11 неща, за които родителите съжаляват

Когато децета порастнат и си тръгнат от бащиния дом, идва време за равносметка.
От една страна родителите се гордеят, че са отгледали самостоятелни, независими и успешни хора. Децата си тръгват по своя път, а те най-накрая ще могат да се погрижат за себе си.
От друга страна този момент се превръща в голямо изпитание. Кризата е известна като „синдром на празното гнездо“ - родителите вече не трябва всеки ден да приготвят закуска, да следят графика да учат и помагат на децата и изведнъж усещат самотата по странен начин. Чувстват се безполезни, отчуждени, без цел и смисъл в живота.
Много от тях с носталгия се вглеждат в отминалото време, готови да направят равносметка. И се оказва, че има неща, за които съжаляват.

Huffpost  събра мнения на родители по темата: За какво най-често съжаляват.

Семейство играе настолна игра. Снимка: Getty

„Съжалявам, че прекарахме толкова много време в ненужна суета и тичане. Имахме нужда да общуваме повече помежду си у дома – в спокойна среда".

2. „Съжалявам, че не успях да създам атмосфера у дома, в която децата с удоволствие биха поканили своите приятели.“

3. „Съжалявам, че поради собственото си безпокойство не можах да се отпусна и просто да се насладя на някои от красивите моменти.“

4. „Съжалявам, че имаше много спорове за дребни неща, които наистина нямат голямо значение, като хаоса в стаята им или мръсната баня.“

5. „Съжалявам, че прекарах повече време на работа, отколкото с децата - всички най-прекрасни моменти от тяхното израстване минаха покрай мен.“

6. „Съжалявам, че не прегръщах децата си достатъчно често – трябваше да бъда по-нежна.“

7. „Съжалявам, че не научих детето си на финансова независимост - сега то ще трябва да го разбере само.“

8. „Съжалявам, че не можах да дам на децата повече възможности за саморазвитие - просто нямах средства за това, но трябваше да вложа повече усилия.“

9. „Съжалявам, че запазихме семейството „заради децата“ - те винаги са разбирали всичко. В резултат на това се стресираха и всички загубихме най-добрите години от живота си."

10. „Съжалявам, че не винаги слушах какво ми казаха, защото смятах, че това, което правя в този момент, е по-важно.“

11. „Съжалявам, че не създадохме семейни традиции, които децата ни да предадат на внуците си.“

Мона Василева